Защо децата ни предизвикват

Децата са велики изследователи. И първият им обект за проучване са родителите, чиято „бойна готовност“ те с удоволствие от време на време изпробват. Не го правят с лошо, нито за да ви ядосат, въпреки че със сигурност могат да ви извадят от кожата.

Дори определението „изпробване“ или проверка на вашата „бойна готовност“ не е съвсем точно. Понеже с постъпките си децата решават собствени психологически проблеми. Те зависят от възрастта на хлапето, от социалната и семейна среда, от индивидуалните му особености.

Не пробва вас, а своите граници

Целта на такова поведение обаче е винаги една – не да изпробват вас, а да изпробват границите на позволеното.
Най-малките деца не познават ограничения, но с възрастта започват да се ориентират и определят „рамката“ с достъпните им методи.
Задача на родителите е да ги наблюдават и само да следят за тяхната безопасност.

В ранна възраст детето не може да прави злини – мозъкът му все още не е способен на това.
Навиците му за самоконтрол обаче се явяват по-късно – някъде към 6-7-годишна възраст.
Да изисквате от хлапето по-рано от този период да спазва родителските забрани, е несериозно.

Снимка: Guliver / iStock

Още нещо важно. Способността му да осъзнава последствията от своите постъпки също се формира постепенно. Случва се около седмата година, когато то първо започва да осъзнава последствията за себе си, а към 12-ата година – и за околните.
На 17 години вече отчита и последиците от действията си за обществото.

Изследва, за да научи нещо ново  

За съжаление не всички родители разбират това. И, когато хлапето започне отново да прави нищо, което преди те категорично са му забранили, изпадат в ярост. „Как е възможно това? Нали изрично знаеш, че е забранено“, палят се те.
А то просто върши неща, които отговарят на потребностите му в момента – например да проучва, да добие ново умение.
Въпреки това е важно детето винаги да разбира какво е позволено и какво – не. Защото то е все още като сляпо котенце, което се лута, без точно да знае посоката.
Задача на родителите е меко да го насочват, да му показват къде е опасно, къде – не.
За да не се нарушават границите и, за да няма безкрайна конфронтация, е важно да помните, че вие и детето не сте равни, но не сте и от двете страни на барикадата.

В продължението утре: „Имате ли бойна готовност да посрещнете възрастови кризи“ , ще обсъдим отново поставянето на граници и как да излезем от тях без щети.

Екатерина Головина, адаптация Мона Василева